Краят на лятото

Краят на лятото Колко бързо си отиде лятото! Искам още боса да потичам по ливади дъхави. Още ми се носят рокли шарени. Искам още да усещам мириса на лято и на мащерка. Искам пак да полетя високо със крило на лястовиче ято. Колко бързо си отиде лятото! Няма го в небето крясъка на ято. Мащерката […]

Циганското лято

Циганското лято Последните лъчи на слънцето се изляха в дюлята на двора. Усещам тънкото ухание на ябълки и вино, на огън и билки, и приближаваща зима. Листата на вишната се изрониха – разтопен кехлибар и бакър. Бездомен и самотен вятър цяла нощ разбърква с пръсти къдравите коси на лозата. Циганското лято… Симфония от цветове и […]

Есенно

Есенно Някакъв неуловим,   тънък аромат на мед и пчели, сладък вкус на ябълки се стича в кръвта ми. Лятото изниза като жълтици златни дни – есента подрани. Изцедиха от гроздето младото вино. А в сърцето ми като смола кехлибарена капе тънка горчилка – цъфна пак закъсняла една бяла билка…   Сигурно остарявам… Сигурно ще […]

Да Убиеш Гарван

Материалното ни обгръща всеки ден. Допирът по рамото. Сладникавият мирис на парфюма. Шумоленето на парите. И все пак истинско остава това, чието ухание е прикрито за обонянието ни, чиято светлина не виждаме с очите си, чиито контури се размиват в неизмеримото за ТЕЗИ наши сетива. Да убиеш гарван (На моя изстрадал и страдащ народ) Беше […]

Свят без зима

Зима….сняг, страдание и самота. Хиляди стъкълца начупени и пръснати по нашата родина, които издават трошащ звук под нозете ни…Зима. Вярваме, че след зимата идва пролетта, топлотата и светлото. Това е новият разказ на хотел „Сокай“ Свят без зима Моторчето беше паркирано нескопосано и очевидно набързо, с предното колело на тротоара, а задното на пътното платно […]

Кръстът

Посвещавам го на всеобщото добро, което все още не сме направили.   Кръстът   Трябваше да го издигна. Не че имам чак такива големи грехове (то кой ли няма?), но по- скоро като знак от Бога, като поличба, като моя лична мисия. Мястото е малко над самото село, на бърдото. Там някога е имало кокаланска […]

Очите На Душата

Очите на душата (една обикновена бърденска история)               Беше хубав. Неприлично красив за мъж. Държах в ръце черно-бялата фотография и се взирах с възхищение в ангелски закачливите очи и усмивка. Чупливата лъскава коса небрежно лежеше върху гордо изсеченото чело. Продълговатото съвършено лице говореше за финес и интелект. И тази […]

Mаврото

Приятели! Ето една невероятна история, неподправена и истинска. Разказвам я така както я чух и искрено вярвам, че ще Ви бъде интересна. Поднасям Ви една неразгадана тайна. Mаврото Умираше. Побелялото брадясало лице беше потънало във възглавницата и почти се сливаше с нея. Устните бяха посинели и полуотворени. От време-навреме изхъркваше, отваряше очи и после отново […]

ИКОНА

  Харесах я от пръв поглед. Стоеше в купчините вехтории, тиха и свенлива. Не ми трябваше. Дори нямаше къде да я сложа. Наведох се и я взех, избърсах я от праха. Икона… Иконата на Света Богородица и Младенеца. След разговор със собственика на антикварния магазин разбрах, че е донесена в България от руски белогвардеец преди […]

Разказ за България

Разказ за България Селото беше горе на бърдото. Да се чуди човек защо все там са строили къщите, на високото. Не че и долу, в дерето нямаше къщи, но те бяха изоставени и мъртви. Счупените прозорци поглъщаха лъчите в тъмните кухи рамки като празни очи. Катурнати на една страна плевни трудно издържаха товара на плочите […]