Есенно

Есенно

Някакъв неуловим,

200

 

тънък аромат
на мед и пчели,
сладък вкус на ябълки
се стича в кръвта ми.

Лятото изниза

като жълтици златни дни –
есента подрани.
Изцедиха от гроздето

младото вино.

А в сърцето ми
като смола кехлибарена
капе тънка горчилка –
цъфна пак закъсняла
една бяла билка…

 

Сигурно остарявам…

Сигурно ще забравя…

Но запазих тези дни
за през зимата.
Ще запаля огън от тях,
ще седна край него,
ще ги разлистя
спомен по спомен.

Циганското лято

Последните лъчи на слънцето

се изляха в дюлята на двора.

Усещам тънкото ухание

на ябълки и вино,

на огън и билки,

и приближаваща зима.

Листата на вишната се изрониха –

разтопен кехлибар и бакър.

Бездомен и самотен вятър

цяла нощ разбърква с пръсти

къдравите коси на лозата.

Циганското лято…

Симфония от цветове и чувства…

 

Краят на лятото

Колко бързо си отиде лятото!

Искам още боса да потичам

по ливади дъхави.

Още ми се носят рокли шарени.

Искам още да усещам мириса

на лято и на мащерка.

Искам пак да полетя високо

със крило на лястовиче ято.

Колко бързо си отиде лятото!

Няма го в небето крясъка на ято.

Мащерката прецъфтя отдавна.

Днес не ми се ходи никъде.

Ще остана да погледам листопада…

 

Другите ни разкази

Вашият коментар