ВОДА

Вода

200

 

Бях вода млада и дива,

от светли струи идеше силата ми,

по зелени бързеи лудо препусках,

не ме усмири в бентове никой.

 

Бях вода звездна, светлинна,

грижливо събирах спомени крехки,

за любов и раздяла, за песни и сълзи.

Не бива да ме разлива никой!

Сега съм вода светена, мълчана.

Идвам от самодивските извори,

притихнала в храм, избистрена,

наричана вода,пречистена.

Така искам да ме запомнят –

като вода дълбока и истинска.

Светена вода по съмнало,

молитвена по мръкнало,

вълшебна вода самодивска!

Другите ни разкази

Вашият коментар