Есенно

     
Завръщам се при теб ,море,
когато блудниците са си тръгнали.
Когато есенно небе прехлупва стъпките набъбнали.

     
Когато смела тишина пулсира в клетките до пръсване,
когато капките роса поемат морска пот до втръсване.

     
Чертае дирята от сол неземни, страшни предсказания.
Море, стоя пред тебе гол в житейските си изпитания.

     
Следите ми самотни, те
улавят пулса ми неравномерен.
Прегръщам те, обичам те, море!
Прекръствам се и падам на колене.

Leave a Reply